9.06.2011 г., 21:37

Божията любов е вечна!

961 0 3


 

Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.

Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.

Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.

Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,

облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето.

Защо да се грижа за себе си, когато грижата без любов е умора.

Очите ми се втренчиха в земята, обзета в страх… страхувах се от всичко.     Трябваше да съм научила много неща досега в този живот,

но учението без любов е суета, защо ми е тогава.

Ангели на милост мигом долетяха,

съблякоха нищожните одежди от тялото ми,

измиха лицето ми и ме изкъпаха в неземни води,

извиращи от Божието Царство.

Ще се моля, но без любов това ще бъде просто ритуал.

Погледнах към Отца и срещнах Неговия поглед,

изпълнен с милост, състрадание и обич.

Вярвам. Но понякога… без любов.

А вярата без любов е заблуда. Прости ми, Отче!

Ще се жертвам, за да вървя по Твоя път.

Но защо, когато жертвата без любов е фанатизъм,

а самата любов без любов се превръща в страст.

Разбрах, че има прошка, има милост, когато срещнеш своя Бог,

когато Го познаваш и знаеш за Него.

Знание! Колко е ужасно то без любов, защото е гордост.

Знам, че има сила, има надежда.

Но надеждата без любов е нетърпение.

Нетърпелива съм да се изпълни Божията воля,

а още не съм пострадала за това.

Когато всеки вземе своя кръст и започне да го носи, волята на Бог ще се...

Но страданието без любов е падение.

Все пак аз взимам своя кръст, без да гледам назад,

без да се обръщам назад.

Ще гледам напред и ще благоговея,

и ще дам този съвет на всички.

Но съветът без любов е обвинение!

Искам да помогна и на други,

за да открият реалността.

Защо да им помагам, когато помощта без любов е надменност.

С нови дрехи ме дари, лицето ми уми,

а аз все още не разбирам Неговата прошка.

Божията прошка не е като човешката.

Човешката прошка без любов е презрение.

Божията любов е вечна!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jana Light Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Става и в двете категории.
  • Възможно е да ви прилича на есе, но есето няма как да се изпее и аз не съм чувала за изпято есе, а за изпята поезия. Така, че ако трябва да бъда по-точна, това е песен, но такъв раздел не съществува. Мога да го добавя в категория "музика", но влизането в студио и записът ще станат през август. На нас бардовете никак не ни е лесно!!!
  • Това прилича на есе. Есетата се публикуват в друг раздел. Предпоследното изречение е готино.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...