9 июн. 2011 г., 21:37

Божията любов е вечна!

966 0 3


 

Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.

Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.

Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.

Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,

облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето.

Защо да се грижа за себе си, когато грижата без любов е умора.

Очите ми се втренчиха в земята, обзета в страх… страхувах се от всичко.     Трябваше да съм научила много неща досега в този живот,

но учението без любов е суета, защо ми е тогава.

Ангели на милост мигом долетяха,

съблякоха нищожните одежди от тялото ми,

измиха лицето ми и ме изкъпаха в неземни води,

извиращи от Божието Царство.

Ще се моля, но без любов това ще бъде просто ритуал.

Погледнах към Отца и срещнах Неговия поглед,

изпълнен с милост, състрадание и обич.

Вярвам. Но понякога… без любов.

А вярата без любов е заблуда. Прости ми, Отче!

Ще се жертвам, за да вървя по Твоя път.

Но защо, когато жертвата без любов е фанатизъм,

а самата любов без любов се превръща в страст.

Разбрах, че има прошка, има милост, когато срещнеш своя Бог,

когато Го познаваш и знаеш за Него.

Знание! Колко е ужасно то без любов, защото е гордост.

Знам, че има сила, има надежда.

Но надеждата без любов е нетърпение.

Нетърпелива съм да се изпълни Божията воля,

а още не съм пострадала за това.

Когато всеки вземе своя кръст и започне да го носи, волята на Бог ще се...

Но страданието без любов е падение.

Все пак аз взимам своя кръст, без да гледам назад,

без да се обръщам назад.

Ще гледам напред и ще благоговея,

и ще дам този съвет на всички.

Но съветът без любов е обвинение!

Искам да помогна и на други,

за да открият реалността.

Защо да им помагам, когато помощта без любов е надменност.

С нови дрехи ме дари, лицето ми уми,

а аз все още не разбирам Неговата прошка.

Божията прошка не е като човешката.

Човешката прошка без любов е презрение.

Божията любов е вечна!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jana Light Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Става и в двете категории.
  • Възможно е да ви прилича на есе, но есето няма как да се изпее и аз не съм чувала за изпято есе, а за изпята поезия. Така, че ако трябва да бъда по-точна, това е песен, но такъв раздел не съществува. Мога да го добавя в категория "музика", но влизането в студио и записът ще станат през август. На нас бардовете никак не ни е лесно!!!
  • Това прилича на есе. Есетата се публикуват в друг раздел. Предпоследното изречение е готино.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...