Божията любов е вечна!
Пред мен стоеше светлината, покрила осанката на Бог.
Величествен, Могъщ и Властен, стоеше Той с протегнати към мен ръце.
Да се усмихна ли? Но усмивката без любов е гримаса.
Срамувах се от себе си, не исках да пристъпя към Отца,
облечена в дрипи, омърсена с петна и кал по лицето.
Защо да се грижа за себе си, когато грижата без любов е умора.
Очите ми се втренчиха в земята, обзета в страх… страхувах се от всичко. Трябваше да съм научила много неща досега в този живот,
но учението без любов е суета, защо ми е тогава.
Ангели на милост мигом долетяха,
съблякоха нищожните одежди от тялото ми,
измиха лицето ми и ме изкъпаха в неземни води,
извиращи от Божието Царство.
Ще се моля, но без любов това ще бъде просто ритуал.
Погледнах към Отца и срещнах Неговия поглед,
изпълнен с милост, състрадание и обич.
Вярвам. Но понякога… без любов.
А вярата без любов е заблуда. Прости ми, Отче!
Ще се жертвам, за да вървя по Твоя път.
Но защо, когато жертвата без любов е фанатизъм,
а самата любов без любов се превръща в страст.
Разбрах, че има прошка, има милост, когато срещнеш своя Бог,
когато Го познаваш и знаеш за Него.
Знание! Колко е ужасно то без любов, защото е гордост.
Знам, че има сила, има надежда.
Но надеждата без любов е нетърпение.
Нетърпелива съм да се изпълни Божията воля,
а още не съм пострадала за това.
Когато всеки вземе своя кръст и започне да го носи, волята на Бог ще се...
Но страданието без любов е падение.
Все пак аз взимам своя кръст, без да гледам назад,
без да се обръщам назад.
Ще гледам напред и ще благоговея,
и ще дам този съвет на всички.
Но съветът без любов е обвинение!
Искам да помогна и на други,
за да открият реалността.
Защо да им помагам, когато помощта без любов е надменност.
С нови дрехи ме дари, лицето ми уми,
а аз все още не разбирам Неговата прошка.
Божията прошка не е като човешката.
Човешката прошка без любов е презрение.
Божията любов е вечна!
© Jana Light All rights reserved.
