19 ago 2008, 19:11

Болеше ли те... слабо, някъде? 

  Poesía
940 0 14

Да поговорим
за времето,
когато те разкриваха
очите му -
умираше ли?

                            Два пъти.

И след това,
научих

да възкръсвам.
 

Тежеше ли,
когато нямаше
до себе си... себе си?

                           Тежеше ми присъдата
по милост.
Предишах ги,
а те -
избраха 

да пулсират.

 

Болеше ли те... слабо,
някъде?

                            Боляха  миглите.
Отвъд
върха на пръстите.
Изтръпналия край
на устните.
И погледите,
И уличните лампи

вчера.
Забравил бе,
последният,
целувките отвътре -
дланите.
Горяха,
още,
имах ги...
и после нямах друго.

 

Изгуби ли се
в чувствата на някого?
Усети ли какво е

да те търсят...
а открият?

                          Изгубих се
пред себе си.
От толкова прегръдки,

ничии,
залязвах и изгрявах -
отражение.
Изхвърлените,
нежните цветя,
на мен наричаше
старицата с локумите.

(приличали)

 

Наивно ли е да ти вярват?

                         Наивно е да вярваш,
че ти вярват... че ги има.
Отиват си със зимата.
И с лятото.
Със есента.
С копнеж. Чадър. Приятелка.
Със стъпки. С думи...
и без думи
Силуети.
Сезонни са.
Отиват си,

а ти си вярваш,
че е  любовта,
затръшнала вратата
във без седем.
                         Да. Наивно е...

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??