Болеше ли те... слабо, някъде?
Да поговорим
за времето,
когато те разкриваха
очите му -
умираше ли?
Два пъти.
И след това,
научих
да възкръсвам.
Тежеше ли,
когато нямаше
до себе си... себе си?
Тежеше ми присъдата
по милост.
Предишах ги,
а те -
избраха
да пулсират.
Болеше ли те... слабо,
някъде?
Боляха миглите.
Отвъд
върха на пръстите.
Изтръпналия край
на устните.
И погледите,
И уличните лампи
вчера.
Забравил бе,
последният,
целувките отвътре -
дланите.
Горяха,
още,
имах ги...
и после нямах друго.
Изгуби ли се
в чувствата на някого?
Усети ли какво е
да те търсят...
а открият?
Изгубих се
пред себе си.
От толкова прегръдки,
ничии,
залязвах и изгрявах -
отражение.
Изхвърлените,
нежните цветя,
на мен наричаше
старицата с локумите.
(приличали)
Наивно ли е да ти вярват?
Наивно е да вярваш,
че ти вярват... че ги има.
Отиват си със зимата.
И с лятото.
Със есента.
С копнеж. Чадър. Приятелка.
Със стъпки. С думи...
и без думи
Силуети.
Сезонни са.
Отиват си,
а ти си вярваш,
че е любовта,
затръшнала вратата
във без седем.
Да. Наивно е...
© Киара All rights reserved.
