thedac (Димитър Драганов)
865 1128
19 mar 2021, 7:38

Болезнен свят 

  Poesía
328 3 2

Всеки ден се топеше градът.

Всеки ден си отиваше някой,

а от болка трептеше светът

и мълвеше на някого: „Чакай“.
 

Всеки ден: върволици, печал

на старици, които изпращат

под земята сина възмъжал

със сълзѝци, които се схващат.
 

Всеки ден ни душѐше страхът

и градът ни загиваше бавно...

Сякаш в плен е световната гръд

и над мен тя умира безславно.
 

Всеки ден не живеем. Защо?...

Как с това да остана съгласен?

Той, животът, е капка добро

и в бедите дори е прекрасен!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??