thedac (Димитър Драганов)
865 1128
19.03.2021 г., 7:38 ч.

Болезнен свят 

  Поезия
325 3 2

Всеки ден се топеше градът.

Всеки ден си отиваше някой,

а от болка трептеше светът

и мълвеше на някого: „Чакай“.
 

Всеки ден: върволици, печал

на старици, които изпращат

под земята сина възмъжал

със сълзѝци, които се схващат.
 

Всеки ден ни душѐше страхът

и градът ни загиваше бавно...

Сякаш в плен е световната гръд

и над мен тя умира безславно.
 

Всеки ден не живеем. Защо?...

Как с това да остана съгласен?

Той, животът, е капка добро

и в бедите дори е прекрасен!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??