Болезнен свят

19 мар. 2021 г., 07:38

Поэзия

326 3 2

Всеки ден се топеше градът.

Всеки ден си отиваше някой,

а от болка трептеше светът

и мълвеше на някого: „Чакай“.

Всеки ден: върволици, печал

на старици, които изпращат

под земята сина възмъжал

със сълзѝци, които се схващат.

Всеки ден ни душѐше страхът

и градът ни загиваше бавно...

Сякаш в плен е световната гръд

и над мен тя умира безславно.

Всеки ден не живеем. Защо?...

Как с това да остана съгласен?

Той, животът, е капка добро

и в бедите дори е прекрасен!