thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Mar 19, 2021, 7:38 AM

Болезнен свят 

  Poetry
380 3 2

Всеки ден се топеше градът.

Всеки ден си отиваше някой,

а от болка трептеше светът

и мълвеше на някого: „Чакай“.
 

Всеки ден: върволици, печал

на старици, които изпращат

под земята сина възмъжал

със сълзѝци, които се схващат.
 

Всеки ден ни душѐше страхът

и градът ни загиваше бавно...

Сякаш в плен е световната гръд

и над мен тя умира безславно.
 

Всеки ден не живеем. Защо?...

Как с това да остана съгласен?

Той, животът, е капка добро

и в бедите дори е прекрасен!

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??