Болезнено

25 nov 2006, 20:34

Poesía

482 0 2

Обичайки аз всичко твое,

преклонен пред твойта красота

разбирам туй всичкото защо е –

защо живея в долна нищета.

Виждам пак лицето ти изгряло

като светло утро в мрачното небе.

От любов по теб сърцето ми е затуптяло,

от любов то може и да спре.

Раздадох аз душата си голяма

oчаквайки единствено любов.

Сега,когато в нея нищо няма

бродя мрачен,обзет от студ суров.

Останал сам без никаква надежда,

Отхвърлен със обиди и кавги

разбирам,че живота ми се свежда

до любов,раздяла и кървави сълзи.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.