Болезнено
603
0
2
Обичайки аз всичко твое,
преклонен пред твойта красота
разбирам туй всичкото защо е –
защо живея в долна нищета.
Виждам пак лицето ти изгряло
като светло утро в мрачното небе.
От любов по теб сърцето ми е затуптяло,
от любов то може и да спре.
Раздадох аз душата си голяма
oчаквайки единствено любов.
Сега,когато в нея нищо няма
бродя мрачен,обзет от студ суров.
Останал сам без никаква надежда,
Отхвърлен със обиди и кавги
разбирам,че живота ми се свежда
до любов,раздяла и кървави сълзи.
© Орлин Първанов All rights reserved.
