Обичайки аз всичко твое,
преклонен пред твойта красота
разбирам туй всичкото защо е –
защо живея в долна нищета.
Виждам пак лицето ти изгряло
като светло утро в мрачното небе.
От любов по теб сърцето ми е затуптяло,
от любов то може и да спре.
Раздадох аз душата си голяма
oчаквайки единствено любов.
Сега,когато в нея нищо няма
бродя мрачен,обзет от студ суров. ...