diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
11 may 2023, 7:12

Болиш ме по навик.

475 1 4

 

 

Дъжда се извалява в тишината

под грохнало заспиващо небе.

Сълзите ти са нощен отпечатък

по лунните ти търсещи ръце...

А мен ме няма. Няма ме във тебе.

И не опита даже да ме прекопираш.

Превърнах се в мастилен силует

на спомен, който времето изтрива.

Не ми е тъжно. Болката е навик

и някак си жалея всяка следваща.

Понеже в сто морета съм се давил

и в ни едно любов не срещнах...

 

Стихопат.

©Данаил Антонов

10.05.2023

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0