Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе.
И не опита даже да ме прекопираш.
Превърнах се в мастилен силует
на спомен, който времето изтрива.
Не ми е тъжно. Болката е навик
и някак си жалея всяка следваща.
Понеже в сто морета съм се давил
и в ни едно любов не срещнах...
Стихопат.
©Данаил Антонов
10.05.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
