Болиш ме по навик.

11.05.2023 г., 7:12 ч.

Поезия » Любовна

202 1 4

Дъжда се извалява в тишината

под грохнало заспиващо небе.

Сълзите ти са нощен отпечатък

по лунните ти търсещи ръце...

А мен ме няма. Няма ме във тебе.

И не опита даже да ме прекопираш.

Превърнах се в мастилен силует

на спомен, който времето изтрива.

Не ми е тъжно. Болката е навик

и някак си жалея всяка следваща.

Понеже в сто морета съм се давил

и в ни едно любов не срещнах...

Стихопат.

10.05.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.