Дъжда се извалява в тишината
под грохнало заспиващо небе.
Сълзите ти са нощен отпечатък
по лунните ти търсещи ръце...
А мен ме няма. Няма ме във тебе.
И не опита даже да ме прекопираш.
Превърнах се в мастилен силует
на спомен, който времето изтрива.
Не ми е тъжно. Болката е навик
и някак си жалея всяка следваща.
Понеже в сто морета съм се давил
и в ни едно любов не срещнах... ...