27 ago 2010, 22:02

Болка

  Poesía » Otra
778 0 1

В тишината, на залъци едри, корави,

преглъща прожекторът тъмнината лютива,

като кал е полепнала, по очите му пари,

че театърът, куцайки днес, си отива.

Декорите спят задкулисно във мрака,

проскърцват от болка ръждясали стави,

дъждовните капки плачат сами по капака

на театъра празен, пустящ, изоставен.

Молците пируват в гардероба мухлясал,

костюмите зъзнат без допир на кожа,

забравени сенки във тях буренясват...

На Мелпомена опряха ù в гърлото ножа.

В гримьорните прашни актьори не влизат,

боледуват завесите без дим от цигари,

кънтят коридорите, смъртно пронизани,

че театърът стар днес е забравен.

Дали ме има още, щом театъра го няма...?

Къде да пренощувам без подслон...?

Дълъг монолог от болка произнасям

и знам, ще бъде без аплаузи и поклон.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...