Aug 27, 2010, 10:02 PM

Болка 

  Poetry » Other
634 0 1
В тишината, на залъци едри, корави,
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака,
проскърцват от болка ръждясали стави,
дъждовните капки плачат сами по капака
на театъра празен, пустящ, изоставен.
Молците пируват в гардероба мухлясал,
костюмите зъзнат без допир на кожа,
забравени сенки във тях буренясват...
На Мелпомена опряха ù в гърлото ножа. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Random works
: ??:??