Aug 27, 2010, 10:02 PM

Болка

  Poetry » Other
777 0 1

В тишината, на залъци едри, корави,

преглъща прожекторът тъмнината лютива,

като кал е полепнала, по очите му пари,

че театърът, куцайки днес, си отива.

Декорите спят задкулисно във мрака,

проскърцват от болка ръждясали стави,

дъждовните капки плачат сами по капака

на театъра празен, пустящ, изоставен.

Молците пируват в гардероба мухлясал,

костюмите зъзнат без допир на кожа,

забравени сенки във тях буренясват...

На Мелпомена опряха ù в гърлото ножа.

В гримьорните прашни актьори не влизат,

боледуват завесите без дим от цигари,

кънтят коридорите, смъртно пронизани,

че театърът стар днес е забравен.

Дали ме има още, щом театъра го няма...?

Къде да пренощувам без подслон...?

Дълъг монолог от болка произнасям

и знам, ще бъде без аплаузи и поклон.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...