Болка

27.08.2010 г., 22:02 ч.

Поезия » Друга

5.0 (1)

640 0 1

В тишината, на залъци едри, корави,
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака,
проскърцват от болка ръждясали стави,
дъждовните капки плачат сами по капака
на театъра празен, пустящ, изоставен.
Молците пируват в гардероба мухлясал,
костюмите зъзнат без допир на кожа,
забравени сенки във тях буренясват...
На Мелпомена опряха ù в гърлото ножа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Да можех...

на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...
Потребна съм

Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
****

**** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »