27 nov 2008, 22:51

Болка

  Poesía
2K 2 13

Знае ли някой как се живее

само с красиви и светли мечти?

Знае ли някой как се превръщат в химери

и болката как те души?

 

На мен една надежда гола ми  остана...

Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.

И търся истина една голяма.

Защо съм тук? И колко ми остана?

 

Душата ми покой и мир не среща.

И отговорът губи се из лабиринта.

И лутам се, но няма как обратно да се върна.

И трябва нов път да подиря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...