Знае ли някой как се живее
само с красиви и светли мечти?
Знае ли някой как се превръщат в химери
и болката как те души?
На мен една надежда гола ми остана...
Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.
И търся истина една голяма.
Защо съм тук? И колко ми остана?
Душата ми покой и мир не среща.
И отговорът губи се из лабиринта.
И лутам се, но няма как обратно да се върна.
И трябва нов път да подиря...
© Лиляна Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
