Знае ли някой как се живее
само с красиви и светли мечти?
Знае ли някой как се превръщат в химери
и болката как те души?
На мен една надежда гола ми остана...
Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.
И търся истина една голяма.
Защо съм тук? И колко ми остана?
Душата ми покой и мир не среща.
И отговорът губи се из лабиринта.
И лутам се, но няма как обратно да се върна.
И трябва нов път да подиря...
© Лиляна Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
