Знае ли някой как се живее
само с красиви и светли мечти?
Знае ли някой как се превръщат в химери
и болката как те души?
На мен една надежда гола ми остана...
Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.
И търся истина една голяма.
Защо съм тук? И колко ми остана?
Душата ми покой и мир не среща.
И отговорът губи се из лабиринта.
И лутам се, но няма как обратно да се върна.
И трябва нов път да подиря...
© Лиляна Тодорова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
