27.11.2008 г., 22:51

Болка

2K 2 13

Знае ли някой как се живее

само с красиви и светли мечти?

Знае ли някой как се превръщат в химери

и болката как те души?

 

На мен една надежда гола ми  остана...

Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.

И търся истина една голяма.

Защо съм тук? И колко ми остана?

 

Душата ми покой и мир не среща.

И отговорът губи се из лабиринта.

И лутам се, но няма как обратно да се върна.

И трябва нов път да подиря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...