27.11.2008 г., 22:51

Болка

2K 2 13

Знае ли някой как се живее

само с красиви и светли мечти?

Знае ли някой как се превръщат в химери

и болката как те души?

 

На мен една надежда гола ми  остана...

Вървя по пътя с душа ограбена, обрана.

И търся истина една голяма.

Защо съм тук? И колко ми остана?

 

Душата ми покой и мир не среща.

И отговорът губи се из лабиринта.

И лутам се, но няма как обратно да се върна.

И трябва нов път да подиря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...