4 jun 2009, 20:32

Болка

  Poesía
702 0 5

Не знам кога.

Къде.

Защо.

И как...

Дали през пролет.

Или в късно лято...

Разруха зейна между нас.

И мрак

удави близостта

в бездънно блато.

До нас - на пръсти -

призрак-тишина.

Небето зрее

в буреносен облак.

Загърбена,

Душата ми замря!

Мигът се срути

в питанка огромна.

Лъжата рухна -

гарван без крила!

Студът -

за сбогом -

в ложето ни легна.

Убийствен мраз!

Пияна самота...

Раздялата

до свършек се протегна!

Къде си ти...

Къде съм аз?

Копнеж!

Но вихър

ме застига с точен изстрел.

Сред мъртвото вълнение -

ехтеж!

Не е любов, а болка.

След безсмислие!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,vesi-lina!Трогна ме! За твореца е много важно да успее да докосне...
  • Хареса ми!
    Освен, че поезията е чувства и емоции,трябва да бъде и добре поднесена!
    При теб всичко е на шест!
    Докосна ме стихът ти!
  • Благодаря!Според мен поезията е преди всичко емоция, чувства, преживени и истински...
  • "Не е любов, а болка.
    След безсмислие!"

    ...Всичко, всичко си описала!
  • Хубаво! С много чувство!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...