Jun 4, 2009, 8:32 PM

Болка

  Poetry
699 0 5

Не знам кога.

Къде.

Защо.

И как...

Дали през пролет.

Или в късно лято...

Разруха зейна между нас.

И мрак

удави близостта

в бездънно блато.

До нас - на пръсти -

призрак-тишина.

Небето зрее

в буреносен облак.

Загърбена,

Душата ми замря!

Мигът се срути

в питанка огромна.

Лъжата рухна -

гарван без крила!

Студът -

за сбогом -

в ложето ни легна.

Убийствен мраз!

Пияна самота...

Раздялата

до свършек се протегна!

Къде си ти...

Къде съм аз?

Копнеж!

Но вихър

ме застига с точен изстрел.

Сред мъртвото вълнение -

ехтеж!

Не е любов, а болка.

След безсмислие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,vesi-lina!Трогна ме! За твореца е много важно да успее да докосне...
  • Хареса ми!
    Освен, че поезията е чувства и емоции,трябва да бъде и добре поднесена!
    При теб всичко е на шест!
    Докосна ме стихът ти!
  • Благодаря!Според мен поезията е преди всичко емоция, чувства, преживени и истински...
  • "Не е любов, а болка.
    След безсмислие!"

    ...Всичко, всичко си описала!
  • Хубаво! С много чувство!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...