dv5 (Донка Василева)
110 175
4 июн. 2009 г., 20:32

Болка 

  Поэзия
568 0 5

Не знам кога.

Къде.

Защо.

И как...

Дали през пролет.

Или в късно лято...

Разруха зейна между нас.

И мрак

удави близостта

в бездънно блато.

До нас - на пръсти -

призрак-тишина.

Небето зрее

в буреносен облак.

Загърбена,

Душата ми замря!

Мигът се срути

в питанка огромна.

Лъжата рухна -

гарван без крила!

Студът -

за сбогом -

в ложето ни легна.

Убийствен мраз!

Пияна самота...

Раздялата

до свършек се протегна!

Къде си ти...

Къде съм аз?

Копнеж!

Но вихър

ме застига с точен изстрел.

Сред мъртвото вълнение -

ехтеж!

Не е любов, а болка.

След безсмислие!

© Донка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,vesi-lina!Трогна ме! За твореца е много важно да успее да докосне...
  • Хареса ми!
    Освен, че поезията е чувства и емоции,трябва да бъде и добре поднесена!
    При теб всичко е на шест!
    Докосна ме стихът ти!
  • Благодаря!Според мен поезията е преди всичко емоция, чувства, преживени и истински...
  • "Не е любов, а болка.
    След безсмислие!"

    ...Всичко, всичко си описала!
  • Хубаво! С много чувство!
Предложения
: ??:??