Болка

28 jun 2020, 8:03

Poesía » Filosófica

1120 4 3

Не съм, жената, която сутрин ти будиш

Която ще любиш докрай.

Аз съм твоята песен в сърцето

Най-нежният полъх довян.

Ти, ще идваш при мене внезапно

С усмивка от огнен възторг

И няма да искаш обратно

Да се върнеш в твоят заслон.

Аз ще бродя в незнайни пространства

Ще ме чакаш да дойда с дъжда

Споделените ласки омайни

Ще те мокрят и топлият в съня.

Ще те галя, но болка ще оставям

Ще се будиш с другата жена

Радостта в тебе ще запява

Илюзия ще носиш за мечта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-09-21T22:59:10+03:00

Хареса ми! Много силни чувства! Поздравления!
aap (Ангел)

2020-09-14T20:39:34+03:00

Мога само да кажа че всяка строфа,всяка дума носи сила и страст...Стиха е омайниче на любов и на грях!До болка позната и непозната,недолюбена но горещо възпята!Поздравления ,мила!
Mimoza20 (Мария Николова)

2020-06-28T12:41:00+03:00

Грасиас! Мадрид.. беше много тъжен, пуст... Стадионите Тихи и скръбни..
Хората още пеят.. Бела чао..