Болка
Не съм, жената, която сутрин ти будиш
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно
С усмивка от огнен възторг
И няма да искаш обратно
Да се върнеш в твоят заслон.
Аз ще бродя в незнайни пространства
Ще ме чакаш да дойда с дъжда
Споделените ласки омайни
Ще те мокрят и топлият в съня.
Ще те галя, но болка ще оставям
Ще се будиш с другата жена
Радостта в тебе ще запява
Илюзия ще носиш за мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
