Mimoza20 (Мария Николова)
121 751
28.06.2020 г., 8:03 ч.

Болка 

  Поезия » Философска
1089 4 3

Не съм, жената, която сутрин ти будиш

Която ще любиш докрай. 

Аз съм твоята песен в сърцето

Най-нежният полъх довян.

 

Ти, ще идваш при мене внезапно

С усмивка от огнен възторг

И няма да искаш обратно

Да се върнеш в твоят заслон. 

 

Аз ще бродя в незнайни пространства

Ще ме чакаш да дойда с дъжда

Споделените ласки омайни

Ще те мокрят и топлият в съня. 

 

Ще те галя, но болка ще оставям

Ще се будиш с другата жена

Радостта в тебе ще запява 

Илюзия ще носиш за мечта! 

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми! Много силни чувства! Поздравления!
  • Мога само да кажа че всяка строфа,всяка дума носи сила и страст...Стиха е омайниче на любов и на грях!До болка позната и непозната,недолюбена но горещо възпята!Поздравления ,мила!
  • Грасиас! Мадрид.. беше много тъжен, пуст... Стадионите Тихи и скръбни..
    Хората още пеят.. Бела чао..
Предложения
: ??:??