Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува...
усещане за злъч голяма.
Къде изчезна доблестта ,истината...
майката на правотата крива.
Септична яма, мирис, жлъч...
парите всичко ли купуват!?
На дявола ли стори път?
А той на теб какво предложи!?
Отново тишина, дори рекламите мълчат.
Няма вече ти си брат... когато парата...
дава на безверника кураж.
Глътка вино, самота, един Народ загива.
© Ангел Todos los derechos reservados