Защо ме правят на глупачка –
баща и майка, и сестра?
Аз – вечно русата хлапачка,
все още вярвам в любовта(?)
Разрошена като глухарче,
след порив нов на вятър луд,
пак безпосочна съм, макар че
посях си пътя с много труд;
изяждат ме, изяждат – тайни,
недоизказани неща.
Неща в очите им – издайни,
мълчат – разреждат ми кръвта...
Но аз ще кацна – пресолена
върху последните си рани
и там ще пусна – уморена,
дълбоки корени.
Прибрани...
...на тъмно – в чекмеджета две –
сестра ми, сянка на баща ми.
За мама трето няма – не.
Тя ме обича – обеща ми...