8.10.2024 г., 23:04

Болка

367 1 4

Чаша вино... самота!

Телевизорът в лицето ми се взира...

Търси някаква вина с която тя да ме травмира.

Реалност, тръпка спомен и лъжа.

 

Магията... отдавна тя не съществува...

усещане за злъч голяма.

Къде изчезна доблестта ,истината...

майката на правотата крива.

 

Септична яма, мирис, жлъч...

парите всичко ли купуват!?

На дявола ли стори път?

А той на теб какво предложи!?

 

Отново тишина, дори рекламите мълчат.

Няма вече ти си брат... когато парата...

дава на безверника кураж.

Глътка вино, самота, един Народ загива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви ,Благодаря ,Приятели за вашите коментари и разбирането към ,Болката че загиваме предадени от ,кръвта си за чужди интереси!!!Благодаря още веднъж Миночка💐,Младене,Приятелю👍,Люси🌹!!!До нови и нека музата ,Поезия бъде винаги с вас!
  • Браво! Разтърсващо,дано народът да прогледне!
  • Силен поетичен вик в нямата тишина:

    "Отново тишина, дори рекламите мълчат.
    Няма вече ти си брат... когато парата...
    дава на безверника кураж.
    Глътка вино, самота, един Народ загива."

    Отлично си го казал, Ачо. Поздравявам те!
  • Прав си, Ангел! Лоши са ни управниците!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...