20 oct 2022, 10:30

Болка

  Poesía » Otra
804 1 1

Аз не можах достатъчно да дам

на хората, които ме обичат,

на страдащите в моя тъжен ден

в годините назад, които тичат.

 

Дали успях да им докажа аз,

че много ги обичам безрезервно

и бил ли е все топъл моят глас

преди да отлетя в небитието?!.

 

Достатъчно ли съм била добра

към моите любими, верни хоòра

и всеки ли един от тях разбра,

че ме боли за тях и искам прошка.

 

Аз болки съм им причинявала,

страдания, тъга, сълзи, не крия...

Какво за тях не бих направила

вината си да мога да изкупя?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих за равносметката, за разкаянието, за прошката! Докосна ме, благодаря!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...