20 окт. 2022 г., 10:30

Болка

806 1 1

Аз не можах достатъчно да дам

на хората, които ме обичат,

на страдащите в моя тъжен ден

в годините назад, които тичат.

 

Дали успях да им докажа аз,

че много ги обичам безрезервно

и бил ли е все топъл моят глас

преди да отлетя в небитието?!.

 

Достатъчно ли съм била добра

към моите любими, верни хоòра

и всеки ли един от тях разбра,

че ме боли за тях и искам прошка.

 

Аз болки съм им причинявала,

страдания, тъга, сълзи, не крия...

Какво за тях не бих направила

вината си да мога да изкупя?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих за равносметката, за разкаянието, за прошката! Докосна ме, благодаря!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...