20.10.2022 г., 10:30

Болка

811 1 1

Аз не можах достатъчно да дам

на хората, които ме обичат,

на страдащите в моя тъжен ден

в годините назад, които тичат.

 

Дали успях да им докажа аз,

че много ги обичам безрезервно

и бил ли е все топъл моят глас

преди да отлетя в небитието?!.

 

Достатъчно ли съм била добра

към моите любими, верни хоòра

и всеки ли един от тях разбра,

че ме боли за тях и искам прошка.

 

Аз болки съм им причинявала,

страдания, тъга, сълзи, не крия...

Какво за тях не бих направила

вината си да мога да изкупя?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих за равносметката, за разкаянието, за прошката! Докосна ме, благодаря!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...