26 oct 2024, 20:23

Болка

  Poesía » Civil
522 2 3

Умът е неспокоен и брои 

решения продажни и проклети.

За Добруджа! За Нея ме боли! 

Удобните безумия са взети! 

 

Продадена е част... И светлина!

Житницата вече е решето!

Обслужена е нечия страна...

Сърцето ли боли? Та то е клето!

 

Сега е Тя, утре ще е друго,

но пак ще е парче от наш'та плът!

Превърнаха ни на влечуго?...

Превърнаха ли? Те ще продължат!

 

Умът е неспокоен и брои 

решения продажни и проклети.

За Добруджа! За Нея ме боли! 

Удобните безумия са взети! 

 

Детелина И. Стефанова ✍️🍀

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По нашата земя, дето с кръв я съхраниха прежните не стъпваме вече...Ние, днешните българи, дето забравят, че имат деца...Чужда е.
    Повдига ми се от продажници и либерасти.
    Нямаше нужда много да мисля в днешния ден за размисъл.
    Поздравявам те, Детелина.
  • Мога да вляза в мислите Ви, Детелина! На половина съм от Добруджа. Помня, че баба ми и дядо ми си говореха на един друг език, когато не искаха да ги разберем, учили бяха в такова училище. Днес нещата не са така, днес заедно се "борим" за сухопътен Шенген. Но много неща от миналото ни болят.
  • Браво, миличка!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...