26.10.2024 г., 20:23

Болка

530 2 3

Умът е неспокоен и брои 

решения продажни и проклети.

За Добруджа! За Нея ме боли! 

Удобните безумия са взети! 

 

Продадена е част... И светлина!

Житницата вече е решето!

Обслужена е нечия страна...

Сърцето ли боли? Та то е клето!

 

Сега е Тя, утре ще е друго,

но пак ще е парче от наш'та плът!

Превърнаха ни на влечуго?...

Превърнаха ли? Те ще продължат!

 

Умът е неспокоен и брои 

решения продажни и проклети.

За Добруджа! За Нея ме боли! 

Удобните безумия са взети! 

 

Детелина И. Стефанова ✍️🍀

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По нашата земя, дето с кръв я съхраниха прежните не стъпваме вече...Ние, днешните българи, дето забравят, че имат деца...Чужда е.
    Повдига ми се от продажници и либерасти.
    Нямаше нужда много да мисля в днешния ден за размисъл.
    Поздравявам те, Детелина.
  • Мога да вляза в мислите Ви, Детелина! На половина съм от Добруджа. Помня, че баба ми и дядо ми си говореха на един друг език, когато не искаха да ги разберем, учили бяха в такова училище. Днес нещата не са така, днес заедно се "борим" за сухопътен Шенген. Но много неща от миналото ни болят.
  • Браво, миличка!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...