Етчи (Анета Саманлиева) Етчи (Анета Саманлиева)
2 432
23 ago 2007, 15:35

Болка

  Poesía
864 0 21
Плаче ми се, нека тихо си сълзя,

да се излее болката, стаена в мен.

Не мога, не искам повече да я тая,

тя много дълго  държи ме в плен.


Дори не знам защо, с какво, кога...

Не ровя в стари рани, няма смисъл.

Назад не се обръщам, ала празнота

напред ще има (боли от тази мисъл).


Във всеки стих оставила частица своя,

дори от ред написан  не се отричам.

Посветеното остава. Болката е моя...

Ненаучена да мразя, мога да обичам.


Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

за да не нося никому тревога и тъга...

И друго не научих, що е преструвка.

Тогава? Ще видя, нека първо отсълзя.

23.08.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • cvete21 (Цветелина Янкова)
    cvete21 (Цветелина Янкова)
    Браво, Ани! С любов всичко се постига, а с омразата си вредим само на нас самите! Прекрасен стих, дори и изразяващ болка. Поздравления!
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Да знам че ще си тук, бих спряла сълзите,
    но мисля си че не ще бъдеш във Варна днес.
    За едно ти си прав, че големи са ми очите
    Спирам, срещата да мине и ще ревна пак .. с финес.

    Поздрав и усмивка за теб.


  • Ангар (Ангел Чортов)
    Ангар (Ангел Чортов)
    Етчи, усмихни се вече, не плачи!
    Колко са големи твоите очи!
    Всичката им болка ако се излее,
    сигурно морето в Варна ще прелее,
    и като залее морската градина,
    среща с Откровенци няма как да има!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Пенко, как няма да сълзя, като знам, че няма да додиш ...
    Светле, досега не съм си дала гърба ни за масаж, ни за допир с пръсче даже, но щом това е начина да те срещна, готова съм да се жертвам

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0