23.08.2007 г., 15:35

Болка

862 0 21
Плаче ми се, нека тихо си сълзя,

да се излее болката, стаена в мен.

Не мога, не искам повече да я тая,

тя много дълго  държи ме в плен.


Дори не знам защо, с какво, кога...

Не ровя в стари рани, няма смисъл.

Назад не се обръщам, ала празнота

напред ще има (боли от тази мисъл).


Във всеки стих оставила частица своя,

дори от ред написан  не се отричам.

Посветеното остава. Болката е моя...

Ненаучена да мразя, мога да обичам.


Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

за да не нося никому тревога и тъга...

И друго не научих, що е преструвка.

Тогава? Ще видя, нека първо отсълзя.

23.08.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Ани! С любов всичко се постига, а с омразата си вредим само на нас самите! Прекрасен стих, дори и изразяващ болка. Поздравления!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Да знам че ще си тук, бих спряла сълзите,
    но мисля си че не ще бъдеш във Варна днес.
    За едно ти си прав, че големи са ми очите
    Спирам, срещата да мине и ще ревна пак .. с финес.

    Поздрав и усмивка за теб.


  • Етчи, усмихни се вече, не плачи!
    Колко са големи твоите очи!
    Всичката им болка ако се излее,
    сигурно морето в Варна ще прелее,
    и като залее морската градина,
    среща с Откровенци няма как да има!
  • Пенко, как няма да сълзя, като знам, че няма да додиш ...
    Светле, досега не съм си дала гърба ни за масаж, ни за допир с пръсче даже, но щом това е начина да те срещна, готова съм да се жертвам

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...