Болка

Поезия

862 0 21

Плаче ми се, нека тихо си сълзя,

да се излее болката, стаена в мен.

Не мога, не искам повече да я тая,

тя много дълго държи ме в плен.

Дори не знам защо, с какво, кога...

Не ровя в стари рани, няма смисъл.

Назад не се обръщам, ала празнота

напред ще има (боли от тази мисъл).

Във всеки стих оставила частица своя,

дори от ред написан не се отричам.

Посветеното остава. Болката е моя...

Ненаучена да мразя, мога да обичам.

Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

за да не нося никому тревога и тъга...

И друго не научих, що е преструвка.

Тогава? Ще видя, нека първо отсълзя.

23.08.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

cvete21 (Цветелина Янкова)

Браво, Ани! С любов всичко се постига, а с омразата си вредим само на нас самите! Прекрасен стих, дори и изразяващ болка. Поздравления!

2007-09-04T13:51:24+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

2007-08-26T11:49:54+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да знам че ще си тук, бих спряла сълзите,
но мисля си че не ще бъдеш във Варна днес.
За едно ти си прав, че големи са ми очите
Спирам, срещата да мине и ще ревна пак .. с финес.

Поздрав и усмивка за теб.

2007-08-25T12:41:07+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Етчи, усмихни се вече, не плачи!
Колко са големи твоите очи!
Всичката им болка ако се излее,
сигурно морето в Варна ще прелее,
и като залее морската градина,
среща с Откровенци няма как да има!

2007-08-25T12:22:45+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Пенко, как няма да сълзя, като знам, че няма да додиш ...
Светле, досега не съм си дала гърба ни за масаж, ни за допир с пръсче даже, но щом това е начина да те срещна, готова съм да се жертвам

Поздрав и усмивка.

2007-08-25T10:07:09+03:00