Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
23.08.2007 г., 15:35 ч.

Болка 

  Поезия
714 0 21
Плаче ми се, нека тихо си сълзя,

да се излее болката, стаена в мен.

Не мога, не искам повече да я тая,

тя много дълго  държи ме в плен.


Дори не знам защо, с какво, кога...

Не ровя в стари рани, няма смисъл.

Назад не се обръщам, ала празнота

напред ще има (боли от тази мисъл).


Във всеки стих оставила частица своя,

дори от ред написан  не се отричам.

Посветеното остава. Болката е моя...

Ненаучена да мразя, мога да обичам.


Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

за да не нося никому тревога и тъга...

И друго не научих, що е преструвка.

Тогава? Ще видя, нека първо отсълзя.

23.08.2007г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, Ани! С любов всичко се постига, а с омразата си вредим само на нас самите! Прекрасен стих, дори и изразяващ болка. Поздравления!
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • Да знам че ще си тук, бих спряла сълзите,
    но мисля си че не ще бъдеш във Варна днес.
    За едно ти си прав, че големи са ми очите
    Спирам, срещата да мине и ще ревна пак .. с финес.

    Поздрав и усмивка за теб.


  • Етчи, усмихни се вече, не плачи!
    Колко са големи твоите очи!
    Всичката им болка ако се излее,
    сигурно морето в Варна ще прелее,
    и като залее морската градина,
    среща с Откровенци няма как да има!
  • Пенко, как няма да сълзя, като знам, че няма да додиш ...
    Светле, досега не съм си дала гърба ни за масаж, ни за допир с пръсче даже, но щом това е начина да те срещна, готова съм да се жертвам

    Поздрав и усмивка.
  • Аз ще ти го вдигна и гласа и кръвното...Аз какви работи вдигам, та един глас. Имаш едно масажче от мен за гръбчето!!!
  • Доколкото те познавам, не мога да си те представя сълзяща!
  • Благодаря ви за прочита и коментарите.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.

    (п.п. Светле - ади чакам да додиш, чи да викам, викам, викам ...
    А не става, грипава съм и взе че ми падна гласа, ама ме боли гърба и не мога да се наведа да си го взема. Нищо, ще жестикулирам.
  • Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

    Ще взема да дойда да ми се навикаш едно хубаво и знаеш ли как ще ти олекне, мила моя?! Няма да плачеш, имаш забрана от мен!!!
  • Великолепни стихове! Поздрави !
  • Невероятно силен и разчувстващ стих! Дано сълзите бързо пречистят красивата ти душа! Много слънчеви усмивки и прегръдки!!!
  • Натъжи ме,Етчи
    Брилятнен стих си сътворила,
    но душата ми плаче...като го чета,сестричке...
  • Чувствен стих, Ани!
    Тъжен, но прекрасен!
    Поздрави!
  • Благодаря ви, сърдечно и искрено.
    Присъствието на всеки един тук е лъч и усмивка.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.
  • И аз сълзя, но май дошло е време
    да се преосмисли кой, къде, с какво...
    и вече с нови, светли мисли
    да вървим напред, към по-добро!

    Стиха ти е чудесен, Етчи!

  • Ще се науча и аз да отсълзявам. Може да е за добро.Етчи, миличка, прекрасен е стихът ти, докосна сърцето ми. С обич.
  • Ох,така ми се плачи и на мен!Поздрав!
  • Има надежда винаги!!!Поздрав!!!
  • Трогателен е стиха ти!Поздрав!
  • Толкова силно ме докосна... Не мога да кажа нищо, просто нямам думи...
  • Болезнен, дълбоко проникновен стих!!!
    Финала е страхотен!
Предложения
: ??:??