17 jul 2008, 16:04

Болка по теб 

  Poesía » De amor
689 0 7


Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.

Не мога дъх да си поема,
искам да изкрещя,
но звук не мога да отроня.
Къде си, скъпи? Какво се случи?

Знам, че от Любовта боли,
но моля те, лекарство ти бъди ми!
Разсей мъглата в моите мисли!
Нека слънцето изгрей и стопли ме отново!

Защо мъката се настани?...

17.07.2008г.
15:00 ч.


© Ин Вел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Mного е истинско ... много болка има в него.Ех,чудесно те разбирам ...Оценка шест тук е малко !
  • мхм.. точно Иван.. добре го каза..
    послепис: упс, помислих , че е някое дечко писало..ам.. не било дечко .. било си жена... написано е вече .. няма връщане назад. Красиви мисли , но написани по друг начин биха изглеждали по-добре.. Но.. цял живот се учим, а като помислим.., че всичко зависи от гледната точка си е хубаво
    Сега като се замисля изглежда тези отворени въпроси силно ни навяват към долупосочения жанр....
  • В Пайнер може да ти дадат някой лев за тоя текст
    Успех!
  • Благодаря Ви за поздравите! За прекрасните чувства! За това, че посещавате моята страничка! Поклон за Вашите прекрасни творби, които ме карат да продължа да пиша и да се уча от Вас!
  • пожелавам ти цялото щастие на света!!!!
    поздрав от вълчо!!!
  • понякога...любовта ни прави нащастни...
    нека ти е светло...с обич, Христина.
  • Нека изгрей слънце!!!
    Поздравче!!!
Propuestas
: ??:??