idi (Ин Вел) idi (Ин Вел)
1 63
17 jul 2008, 16:04

Болка по теб

940 0 7


Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.

Не мога дъх да си поема,
искам да изкрещя,
но звук не мога да отроня.
Къде си, скъпи? Какво се случи?

Знам, че от Любовта боли,
но моля те, лекарство ти бъди ми!
Разсей мъглата в моите мисли!
Нека слънцето изгрей и стопли ме отново!

Защо мъката се настани?...

17.07.2008г.
15:00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mirqnka (Миряна Венелинова)
    mirqnka (Миряна Венелинова)
    Mного е истинско ... много болка има в него.Ех,чудесно те разбирам ...Оценка шест тук е малко !
  • AdvIKAR (Иван Радев)
    AdvIKAR (Иван Радев)
    мхм.. точно Иван.. добре го каза..
    послепис: упс, помислих , че е някое дечко писало..ам.. не било дечко .. било си жена... написано е вече .. няма връщане назад. Красиви мисли , но написани по друг начин биха изглеждали по-добре.. Но.. цял живот се учим, а като помислим.., че всичко зависи от гледната точка си е хубаво
    Сега като се замисля изглежда тези отворени въпроси силно ни навяват към долупосочения жанр....
  • Johney (Иван Петров)
    Johney (Иван Петров)
    В Пайнер може да ти дадат някой лев за тоя текст
    Успех!
  • idi (Ин Вел)
    idi (Ин Вел)
    Благодаря Ви за поздравите! За прекрасните чувства! За това, че посещавате моята страничка! Поклон за Вашите прекрасни творби, които ме карат да продължа да пиша и да се уча от Вас!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    пожелавам ти цялото щастие на света!!!!
    поздрав от вълчо!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0