17 июл. 2008 г., 16:04

Болка по теб

947 0 7


Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.

Не мога дъх да си поема,
искам да изкрещя,
но звук не мога да отроня.
Къде си, скъпи? Какво се случи?

Знам, че от Любовта боли,
но моля те, лекарство ти бъди ми!
Разсей мъглата в моите мисли!
Нека слънцето изгрей и стопли ме отново!

Защо мъката се настани?...

17.07.2008г.
15:00 ч.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ин Вел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Mного е истинско ... много болка има в него.Ех,чудесно те разбирам ...Оценка шест тук е малко !
  • мхм.. точно Иван.. добре го каза..
    послепис: упс, помислих , че е някое дечко писало..ам.. не било дечко .. било си жена... написано е вече .. няма връщане назад. Красиви мисли , но написани по друг начин биха изглеждали по-добре.. Но.. цял живот се учим, а като помислим.., че всичко зависи от гледната точка си е хубаво
    Сега като се замисля изглежда тези отворени въпроси силно ни навяват към долупосочения жанр....
  • В Пайнер може да ти дадат някой лев за тоя текст
    Успех!
  • Благодаря Ви за поздравите! За прекрасните чувства! За това, че посещавате моята страничка! Поклон за Вашите прекрасни творби, които ме карат да продължа да пиша и да се уча от Вас!
  • пожелавам ти цялото щастие на света!!!!
    поздрав от вълчо!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...