17.07.2008 г., 16:04

Болка по теб

937 0 7


Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.

Не мога дъх да си поема,
искам да изкрещя,
но звук не мога да отроня.
Къде си, скъпи? Какво се случи?

Знам, че от Любовта боли,
но моля те, лекарство ти бъди ми!
Разсей мъглата в моите мисли!
Нека слънцето изгрей и стопли ме отново!

Защо мъката се настани?...

17.07.2008г.
15:00 ч.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Mного е истинско ... много болка има в него.Ех,чудесно те разбирам ...Оценка шест тук е малко !
  • мхм.. точно Иван.. добре го каза..
    послепис: упс, помислих , че е някое дечко писало..ам.. не било дечко .. било си жена... написано е вече .. няма връщане назад. Красиви мисли , но написани по друг начин биха изглеждали по-добре.. Но.. цял живот се учим, а като помислим.., че всичко зависи от гледната точка си е хубаво
    Сега като се замисля изглежда тези отворени въпроси силно ни навяват към долупосочения жанр....
  • В Пайнер може да ти дадат някой лев за тоя текст
    Успех!
  • Благодаря Ви за поздравите! За прекрасните чувства! За това, че посещавате моята страничка! Поклон за Вашите прекрасни творби, които ме карат да продължа да пиша и да се уча от Вас!
  • пожелавам ти цялото щастие на света!!!!
    поздрав от вълчо!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...