17.07.2008 г., 16:04

Болка по теб

941 0 7


Отново сълзите напират,
тъгата стяга гърлото,
душата в примка,
сърцето свива се от болка.

Не мога дъх да си поема,
искам да изкрещя,
но звук не мога да отроня.
Къде си, скъпи? Какво се случи?

Знам, че от Любовта боли,
но моля те, лекарство ти бъди ми!
Разсей мъглата в моите мисли!
Нека слънцето изгрей и стопли ме отново!

Защо мъката се настани?...

17.07.2008г.
15:00 ч.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ин Вел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Mного е истинско ... много болка има в него.Ех,чудесно те разбирам ...Оценка шест тук е малко !
  • мхм.. точно Иван.. добре го каза..
    послепис: упс, помислих , че е някое дечко писало..ам.. не било дечко .. било си жена... написано е вече .. няма връщане назад. Красиви мисли , но написани по друг начин биха изглеждали по-добре.. Но.. цял живот се учим, а като помислим.., че всичко зависи от гледната точка си е хубаво
    Сега като се замисля изглежда тези отворени въпроси силно ни навяват към долупосочения жанр....
  • В Пайнер може да ти дадат някой лев за тоя текст
    Успех!
  • Благодаря Ви за поздравите! За прекрасните чувства! За това, че посещавате моята страничка! Поклон за Вашите прекрасни творби, които ме карат да продължа да пиша и да се уча от Вас!
  • пожелавам ти цялото щастие на света!!!!
    поздрав от вълчо!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...