13 ene 2009, 8:43

Болката

  Poesía
835 0 1
 

Капка по капка
изтичат сълзите.

 

Капка по капка -
 болят ги очите.

 

Капка по капка
пробиват лицето.

 

Капка по капка
съсипват детето.

 

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

 

Излъга!
Измами!
Уби я...

 

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

 

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

 

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

 

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

 

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

 

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

 

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...