13 ene 2009, 8:43

Болката

  Poesía
836 0 1
 

Капка по капка
изтичат сълзите.

 

Капка по капка -
 болят ги очите.

 

Капка по капка
пробиват лицето.

 

Капка по капка
съсипват детето.

 

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

 

Излъга!
Измами!
Уби я...

 

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

 

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

 

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

 

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

 

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

 

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

 

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...