Jan 13, 2009, 8:43 AM

Болката

  Poetry
831 0 1
 

Капка по капка
изтичат сълзите.

 

Капка по капка -
 болят ги очите.

 

Капка по капка
пробиват лицето.

 

Капка по капка
съсипват детето.

 

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

 

Излъга!
Измами!
Уби я...

 

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

 

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

 

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

 

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

 

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

 

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

 

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...