oleander4e (Радена) oleander4e (Радена)
72
Jan 13, 2009, 8:43 AM

Болката

  Poetry
838 0 1
 

Капка по капка
изтичат сълзите.

 

Капка по капка -
 болят ги очите.

 

Капка по капка
пробиват лицето.

 

Капка по капка
съсипват детето.

 

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

 

Излъга!
Измами!
Уби я...

 

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

 

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

 

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

 

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

 

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

 

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

 

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0