Капка по капка
изтичат сълзите.

Капка по капка -
 болят ги очите.

Капка по капка
пробиват лицето.

Капка по капка
съсипват детето.

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

Излъга!
Измами!
Уби я...

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...