13.01.2009 г., 8:43

Болката

833 0 1
 

Капка по капка
изтичат сълзите.

 

Капка по капка -
 болят ги очите.

 

Капка по капка
пробиват лицето.

 

Капка по капка
съсипват детето.

 

Усмивката вечна щеше да бъде...

Споменът каза,
че няма да я убие.

 

Излъга!
Измами!
Уби я...

 

А ти искаше
всичко от тебе да скрия.

 

Мъката,
болката
и тъгата

хванаха ме здраво
 изведнъж за ръката.

 

И не искат да пуснат,
не искат.

Вечно ли душата
 така ще притискат?

 

Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?

 

Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?

 

Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?

 

Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...