"Болки"
Душата ми облечена във дрипи,
окъсани от болки и сълзи,
душата ми е цялата във рани,
издълбани от мъка и несбъднати мечти.
Сърцето ми умира бавно,
копнеещо за любовта,
сърцето ми със нож разряза
и тихо вехна във нощта.
Мечтите се стопяват бавно,
копнежът по зелените очи,
защо ли ти на смърт обрече,
едничкото, което имах -
любовта ти и мойте мечти?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лора Иванова Todos los derechos reservados
