Jul 9, 2006, 10:18 AM

"Болки" 

  Poetry
837 0 8



Душата ми облечена във дрипи,
окъсани от болки и сълзи,
душата ми е цялата във рани,
издълбани от мъка и несбъднати мечти.

Сърцето ми умира бавно,
копнеещо за любовта,
сърцето ми със нож разряза
и тихо вехна във нощта.

Мечтите се стопяват бавно,
копнежът по зелените очи,
защо ли ти на смърт обрече,
едничкото, което имах -
любовта ти и мойте мечти?

© Лора Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??