9 июл. 2006 г., 10:18

"Болки" 

  Поэзия
836 0 8



Душата ми облечена във дрипи,
окъсани от болки и сълзи,
душата ми е цялата във рани,
издълбани от мъка и несбъднати мечти.

Сърцето ми умира бавно,
копнеещо за любовта,
сърцето ми със нож разряза
и тихо вехна във нощта.

Мечтите се стопяват бавно,
копнежът по зелените очи,
защо ли ти на смърт обрече,
едничкото, което имах -
любовта ти и мойте мечти?

© Лора Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??