svetlitschka (Светличка)
556 4801
25 oct 2024, 6:17

Болкоусмирително 

  Poesía » Filosófica
104 1 6

 

Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака.

 

Да почета по стих за есента,
ноември да потропа млад на прага,
и заедно да срещнем утринта,
сама защото да не ми приляга.

 

Устойчиво не мога да стоя,
подритнах камък, болка ме намери,
залитам ли с ударена пета,
не ще заметна черните чембери.

 

Ще крача на инат и ще броя
на стъпчиците острия придатък,
не спирам хоризонти да кроя,
крилата ми покараха зачатък.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??