Болкоусмирително
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака.
Да почета по стих за есента,
ноември да потропа млад на прага,
и заедно да срещнем утринта,
сама защото да не ми приляга.
Устойчиво не мога да стоя,
подритнах камък, болка ме намери,
залитам ли с ударена пета,
не ще заметна черните чембери.
Ще крача на инат и ще броя
на стъпчиците острия придатък,
не спирам хоризонти да кроя,
крилата ми покараха зачатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
