Болкоусмирително
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака.
Да почета по стих за есента,
ноември да потропа млад на прага,
и заедно да срещнем утринта,
сама защото да не ми приляга.
Устойчиво не мога да стоя,
подритнах камък, болка ме намери,
залитам ли с ударена пета,
не ще заметна черните чембери.
Ще крача на инат и ще броя
на стъпчиците острия придатък,
не спирам хоризонти да кроя,
крилата ми покараха зачатък.
© Светличка All rights reserved.
